Новини

Проф. Стефан Данаилов открива нова читалищна сграда

22.09.07

Размер на шрифта: a |a |a|

2007-09-22  
Министърът на културата проф. Стефан Данаилов ще открие на 23 септември /неделя/ в 11.00 ч. новата сграда на Народно читалище „Просвета” в с. Динк, Община Марица, Област Пловдив.
Министър Данаилов ще дари на библиотеката към читалището комплект книги (художествена, научна и справочна литература). Чрез министъра на културата издателство „Захарий Стоянов” дарява на читалищната библиотека и 40 книги на едни от най-известните български автори.
Читалището в селото е създадено през 1938 г. През 1967 г. се построява сграда за читалище, но в нея се настанява ресторантът на РПК „Тракия”, а от  1999 г. помещенията не се използват.
От създаването си досега читалището в село Динк за първи път ще разполага със своя сграда. В нея министър Стефан Данаилов ще открие голяма зала със сцена, библиотека и гримьорна (с обща площ над 200 кв. м). Над двеста души, предимно млади хора, искат да се включат в трупите по фолклор и народни танци, има желаещи и за създаване на Рап-клуб. Оборудването на помещенията включва: 2 компютърни бюра, 100 тапицирани стола, 3 библиотечни бюра и стелажи за книги. Читалището се възражда благодарение на помощта на Община „Марица” и кмета на общината Запрян Дачев.
Благодарение на подаръка на министъра на културата проф. Стефан Данаилов библиотеката в читалището на с. Динк ще увеличи фонда си с книгите: 
1. Александър Шурбанов. „Гълъбът пред моя прозорец”;
2. Амелия Личева. „Истории на гласа”;
3. Андреев, А. Танев, Д. „Гео Милев през погледа на литературната история и критика”;
4. Аретов, Н. & Заимова, Р. „Пари, думи, памет”;
5. Блага Димитрова. „Лавина”;
6. Богдан Николов. „Цариброд”;
7. БАН, Институт по история. „Обречени и спасени. България в антисемитската програма на Третия райх.”;
8. Валери Стефанов. „Дяволът. Опити върху възмутителната история на злото.”;
9. Джак Керуак. „По пътя”;
10. Джеймс Елрой. „Черната Далия”;
11. Джон Дос Пасос. „Манхатън”;
12. Димитър Овчаров. „Петнадесет съкровища от българските земи”;
13. Дубравка Угрешич. „Няма никой вкъщи”;
14. Емил Тонев. „Омбре”;
15. Жан-Пол Сартър. „Погнусата”;
16. Инна Пелева. „Йордан Радичков. Дума, разказ, и тъга.”;
17. Институт за литература, БАН. „Алеко Константинов – вечният съвременник”;
18. Институт по балканистика при БАН. „Византия. Балканите. Европа.” (изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова – Заимова);
19. Исак Паси. „Фрагменти. Миниатюри. Пътувания.”;
20. Кеворк Емин. „Седем песни за Армения”;
21. Леа Коен. „Кандидат-президента”;
22. Марсел Пруст. „Една любов на Суан”;
23. Мирослава Кортенска. „Културен компас”;
24. Научен екип от Института за фолклор при БАН. „Живи човешки съкровища – България”;
25. Палми Ранчев. „Анонимни снайперисти”;
26. Рей Бредбъри. „451 градуса по Фаренхайт”;
27. Румен Нейков. „Три десетилетия по българските музикални сцени (опера, оперета и мюзикъл)”;
28. Слав Бакалов. „Плъхове в капан”;
29. Славчо Донков. „По тънка нишка вървя”;
30. Стойчо Грънчаров. „Балканският свят”;
31. Явор Милтенов. „Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция”.
Списък на книгите от издателство „Захарий Стоянов”:
1.„Пред извора на живота”
2. „В полите на Витоша”
3. „Мамино детенце”
4. „Български пословици”
5. „Антихрист”
6. „Под манастирската лоза”
7. „Илинден”
8. „Гласовете ви чувам”
9. „Преспанските камбани”

10. „От Паисий до Раковски”

11.  „Песента на колелетата”
12.  „Кървава песен”
13.  „Есен на брега”
14.  „Български балади”
15.  „Черни угари”
16. „Жив съм”
17. „Хайка за вълци”
18.  „Време разделно”
19. „Скитникът и враните”
20.  „Майстори”
21.  „Политическа зоология”
22.  „Хоро”
23.  „Железни икони”
24.  „На повратки в село”25.
26.  „Пулс”
27.  „Цената на златото”
28.  „Хора и звезди”
29.  „Ден по ден”
30.  „Мястото на българската литература ”
31.  „Бедният Лука”
32.  „Великата Рилска пустиня”
33.  „Оживелият от Термопилите”
34.  „Хъшове”
35.  „Консул на Голо бърдо”
36.  „Пролетен вятър”
37.  „Птици срещу вятъра”
38.  „Поручик Бенц”
39.  „Богомилските книги и легенди”
40.  „Големанов”
41.  „Българска литература (1880-1930)”

Село Динк (Община „Марица”) е възникнало от няколко стари чифлика, които са били собственост на арменци. Наблизо е имало и воденица, наричана Динката, откъдето е дошло и името на селото. Когато арменците си продали земите, на това място се заселили пришълци от Калековец, Калояново, Хисаря и дори от Храбрино. Днес в Динк живеят около 800 души.

всички новини