На 20 юли Илиндедн в местността Сборяново край Исперих бе възстановен български народен събор със 100 годишна история.

Камбанен звън огласи за пръв път от десетилетия насам историческата местност Сборяново до град Исперих. За пръв път официално по повод летния християнски празник Илинден бе възстановен традиционният народен събор.

Както съобщи пред множеството хора директорът на Историческия музей в гр. Исперих Боряна Матева, този български събор е със 100 год. история, но е прекъснат през 1947 год. Настоящите му организатори – сдружение „Сборяново” с председател Стойко Николов от с. Паисиево уточниха, че по принцип преди четири години се заражда идеята и се възстановява празника, но за историята това става официално на 20 юли 2008 год.

Стойко Николов – председател на УС на сдружението оповести, че съборът ще се провежда два пъти в годината – на Илинден и на Гергьовден. Основната идея е на тези дати християнското население от района и цяла Северна и Североизточна България да се събира на култовото място, където в максимална степен да се почувства обединено. Самият празник започна сутринта в църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Исперих. Там Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Неофит, заедно със свещеници от региона отслужи божествена света архийерейска литургия.

В 12.00 часа на специално монтираната за случая сцена в местостта Сборяново беше извършен тържествен водосвет и осветена икона на Св. Илия. Присъстващите бяха поръсени със светена вода за здраве и бяха осветени курбани.

Сред близо 4000 гости на събора имаше и стотици мюсюлмани. Организаторите раздадоха близо 2500 порции курбан на присъстващите.

Стари хора разказват, че преди години християни и мюсюлмани са празнували заедно, без да пречат на извършването на ритуалите, съпровождащи събора. По този начин празнуваха и на Илинден тази година – заедно.

През целия ден за добото настроение на присъстващите на сцената се редуваха самодейни колективи от Североизтока. Градусът на настроението вдигтаха изпълненията на народната певица Калинка Вълчева и нейният оркестър, както и прекрасните ритми на ансамбъл „Българе”. Организаторите имат намерение през следващата година съборът да се утвърди като  най – големия събор в Североизточна България, даващ сцена на изява на всички самодейни колективи от региона.

Тракийски светилища, гробници и град с мощни двойни каменни стени, раннобългарски христиански параклис, селище и могили, алианското теке на светеца Демир баба, находки, загатващи будизъм и юдейство, и стичащи се и до днес християни, мюсюлмани и покорени от магията на свещеното място невярващи – това е Сборяново, може би най-очарователният археологически парк на България.

Сборяново е свещено място, основано от тракийските гети в края на ІІ хил. пр. Хр. и е такова и до днес. Изключителното стратегическо значение и мистичната природа са предопределили уникалното му историческо развитие през хилядолетията. Резерватът се намира на 10 км. от град Исперих, Североизточна България и включва над 140 археологически и други паметници на културата.

Точно в центъра му са разположени останките от укрепен град с площ над 10 хектара, ограден с двоен кръг крепостни стени с дебелина над 4 метра. Учените преполагат, че това е гетската столица Хелис.

Както всички траки, и гетите вярвали в задгробния живот, затова по – знатните от тях си строял гробници още приживе. Ето защо днес могат да бъдат видени от двете страни на древния град два огромни могилни некропола с над 108 надгробни могили. В източния могилен некропол се намира най – значимата от тях Тракийска царска гробница, обявена през 1985 год. от ЮНЕСКО за паметник на световно – историческото наследство.

Оригиналната архитектура, скулптура и живописна украса я нареждат сред най – забележимите творения на елинистичната архиктетура. Построена е в началото на 3 в. преди н. е. и в нея е бил погребан неизвествен тракийски владетел.

След тракийския град и неговите укрепления пътят се изкачва по стръмен склон, за да се стигне до началото на стъпалата, водещи към изворите и Демир баба теке. Гробницата храм на Демир баба е построена през 16 в. върху останките на древно тракийско светилище.

Самият Демир баба -/ в превод железен баща/ е историческа личност, духовен водач на монашески орден на бекташите.

Многоцветни парченца от плат украсяват клоните на дърветата от двете страни на стълбите, оброк за здраве и късмет от многобройните поклонници. Самото теке, приютило се край един от най-живописните завои на реката, е свързано както с мюсюлманските традиции към Демир баба, така и с християнския култ към свети Илия. Изградено върху тракийско светилище, мястото впечатлява с надживялата хилядолетия обредна традиция и хармонията между природната красота и сътвореното от човека.

По средата на разстоянието между култовия комплекс „Демир баба теке” и с. Иван Шишманово се намира пещерата с кръстовете. В централната част върху стената има издълбани на близко разстояние един от друг три християнски кръста, много добре оформени. Ясно се очертава и мястото, където християните богомолци са поставяли факлите за осветяване на пещерното пространство. Събиранията са ставали през нощта, тъй като християнската религия е била все още забранена от официалната римска власт.

Това откритие е едно много солидно доказателство за наличието на ранно християнство на територията на Стомогилието. И за това, че още в зората на зараждането на християнската религия Сборяново е било едно от местата в нашата страна, където тя набира сили и се изявява с цялата си пълнота и величие.

Втори август, Илинден, общо отбелязват мюсюлмани и християни, и всички, които смятат другите за равни. Приобщаването към живите обреди на древните традиции тук е възможно и човешко право.  Казват, че култура означава да облагородиш, да внушиш. А тук просто трябва да се съхрани духа на България – толерантността.