Новини

1100 години от кончината на Св. Цар Борис І

02.05.07

Размер на шрифта: a |a |a|

2 май 2007 г. - Министерство на културта

 

 

Министърът на културата проф. Стефан Данаилов участва в започналите днес, 2 май 2007 г., в Плиска и Шумен чествания на 1100 години от смъртта на Св. Цар Борис І – Михаил.

Министър Данаилов ще участва в официалната церемония по откриването на паметника на Цар Борис І в Плиска.
В 14 ч. днес министърът на културата ще открие в Регионалния исторически музей в Шумен Националната изложба на християнската култура в България, съставена от най добрите образци на икони и църковна утвар от фондовете на Националния исторически музей и на музея в Шумен. По време на откриването на изложбата министър Данаилов ще валидира марка с образа на Св. Цар Борис І – Михаил.
В програмата на честването, което ще продължи и на 3 май, е предвидено още посещение на Голямата базилика в Националния историко-археологически резерват Плиска, Национална научна конференция на тема: „Плиска и християнските центрове на Европа” и други прояви.
Честването е под патронажа на президента Георги Първанов. Министърът на културата проф. Стефан Данаилов е председател на Инициативния комитет за отбелязването на 1100-годишнината от смъртта на Цар Борис І - великият български средновековен владетел, приобщил България към християнския свят и оказал мощна държавна подкрепа на светите братя Кирил и Методий и техните ученици по създаването и разпространението на българската азбука.

 

 

Цар Борис I е личност, оставила дълбока следа в българската история. Той взема съдбовното решение да покръсти българите и да им осигури собствена писменост.

Син на хан Пресиан, Борис се възкачва на българския престол през 853-та година. Застанал начело на държава с обширна територия и етнически разнолико население, след няколко провалени военни кампании, Борис преосмисля политиката си и се съсредоточава над културната, социалната и дипломатическата дейност. Той вижда бъдещето на България като християнска държава - единствения начин да намери международно признание и да реши вътрешните проблеми на страната си.

Сред историците съществуват различни хипотези и мнения, опитващи се да обяснят мотивите на Борис да загърби старите езически богове и да приеме християнската религия. Днес можем само да гадаем за тези причини. Например някои легенди говорят за силното впечатление, което направил на княза стенопис на Страшния Съд, за неговата сестра, която след византийски плен станала ревностна християнка и т.н.

През 864 г. пристигналите от Византия духовници покръстват Борис и семейството му. Император Михаил става кръстник на княза. Постепенно е покръстен и целият български народ. Съответно настъпило брожение между част от болярите и народа.

Не по-малко значими са действията на Борис за изграждане на самостоятелна българска църква и въвеждане на славянския език като официален богослужебен език в България. Борис постига тези жизнено важни за държавата си цели с умели дипломатически ходове, като се старае да извлече за страната си максимума от търканията между големите авторитети на века - римския папа и константинополския патриарх. През 870 г., на четвъртия константинополски събор, целта е постигната и Българската църква получава автокефалия.

В края на живота си Борис се оттегля в манастира "Свети Панталеймон", оставил една държава с потенциал за небивал разцвет и културен просперитет, достойна да съперничи на най-големите държави в Европа, дори на златната Византия. Държава, която през вековете се оказва източник на славянската култура и държавност и за други съседни народи.

Изворите разказват, че Борис до края на живота си усърдно се молил Богу, търсел опрощение за сторените от него грехове. Той явно е разбирал тежкия грях на убийството, с което си служил неведнъж при управлението на държавата, измъчвал се от терзания на съвестта, но навярно същата тази съвест му е диктувала да действа решително, когато е виждал, че не може да чака и е време за категоричен избор.

Свети цар Борис починал на 2 май 907 г.

всички новини