Навършват се 219 години от рождението на видният български просветен и книжовен деец – Васил Априлов.

В. Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово.

Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса.Гърчеел се е. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи" и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книга денница“. Умира в на 2 октомври 1847 г. в Галац, Румъния -  на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, първата в България. Погребан е в Галац, днес Румъния, но сега костите му почиват в гробница намираща се в двора на така бленуваното от него училище- Априловската гимназия в Габрово.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес.