Официален празник честващ Съединението на Княжество България с Източна Румелия. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), за да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който, отчитайки реалностите, взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той (в качеството си на лоялен васал на Османската империя№ окаже да признае актът на Съединението, въпреки силната народна воля начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех. Според някой, от българските историци, пред българския княз не е имало дилема, тъй като той чисто политически не е могъл да откаже да признае Съединението, защото това автоматично означавало да бъде свален от престола. Но, независимо какви са били историческите условия и неговите лични подбеди, мъжеството му да подкерпи присъединяването на Източна Румелия е било важна гаранция за успеха на делото.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отредите на Чардафон Велики (Продан Тишков), майор Данаил Николаев и др. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

Източник - http://calendar.dir.bg