При цялостната оценка на потенциала и възможностите на отделните културни направления читалищата заемат място, което изненада не малко предварителни нагласи за други стратегии и приоритети в културната ни политика. На тях се гледа като структури, които трябва да се запазват и укрепват в условията на гражданското общество и приобщаване към европейските ценности. Все повече се налага мнението, че народните читалища не само не са изчерпали своята жизненост и функционалност, но и продължават да бъдат едно от основните културно-просветни средища в страната. Тези констатации са подкрепени и от проучванията на чуждестранните консултанти, работили по проблемите на българската културна политика.

За да разчитат на по-добро бъдеще читалищата трябва да насочат усилията си към разширяване и разнообразяване на дейността си. Това означава както усъвършенстване на предлаганите продукти и услуги и начина им на представянето на публиката, така и провокиране нов тип взаимоотношения между читалищата и потребителите, в което последните да играят по-активна роля. Да се повиши активността на читалищните ръководства за привличане на нови членове, за разширяване на социалния и етническия състав, за търсене на нови форми за самоиздръжка и финансиране, каквито Законът за народните читалища им предоставя при облекчен данъчен режим и привилегии. Да се активизира обмена на информация между читалищата и органите, осъществяващи културната политика на местно ниво.

Приоритети:

- Институционално укрепване на читалищата като самоуправляващи се културно-просветни граждански сдружения на основата на действащото българско законодателство;

- Разширяване обхвата, съдържанието и партньорството за осъществяване на Национална обучителна програма, насочена към повишаване квалификацията на кадрите в читалищата и постигане на по-добър мениджмънт в тяхната работа; Разширяване съдържателния и социалния обхват на читалищната дейност за привличане на по-широк кръг от населението, в това число малцинствените общности, маргинализираните групи, хората с увреждания и др.

- Усъвършенстване на механизма за финансиране на читалищата, разпределянето на държавната и общинските субсидии и осъществяването на обществен контрол;

- Технологично обновяване на читалищната дейност на базата на защитени програми и проекти.

           Следвайки стратегическите цели на Министерството на културата по отношение развитието и подпомагането дейността на народните читалища, дирекция „РКД” е разработила и кратък анализ за дейността на народните читалища, под името „Българските читалища днес”.

             Обект на анализ е същността, мястото и ролята на българското читалище в съвременния живот, неговите позиции и място като основна културна институция в страната. Отделено е и място на същността и ролята на регионалните експертно-консултантски и информационни центрове „Читалища”. Отчитайки нуждата от по-подробни методически указания, в отделни параграфи са представени: нормативна база, необходима документация, следваща да се съхранява във всяко едно читалище, както и насоки за съвременни форми на работа в читалищата.

Анализът е отворен и редстои неговото допълване и разширяване.

               Анализът можете да изтеглите от тук