Анализ за състоянието на читалищата в обл. Пловдив -2007
03.02.08
2008-02-04
На територията на област Пловдив има 200 читалища.
От 18 пловдивски общини, общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Хисар и Карлово се открояват с разнообразната си дейност и много добрата съвместна работа.
Финансово читалищата се обезпечават, освен от държавния бюджет, от членски внос, спонстворство, наеми и такси.Малка част са кандидатствали и реализирали проекти.
Трудното финансово подсигуряване на самодейните колективи и кръжоци и техните ръководители много често възпрепятства, а на места и възпира дейността им. В много читалищни библиотеки липсват и достатъчно средства за набавяне на нова литература.
С цел да се поддържа читалищната дейност жива е нужно привличането и приобщаване на нови членове, което би могло да се случи с една по добра рекламираност и повече привлекателни и дори нестандартни начинания.
Проблемът свързан с остарялия сградния фонд на много места нуждаещ се от ремонт на места е частично или изцяло разрешен, но все още стои пред читалищните деятели.
Читалищата като културни средища съхраняващи българските традиции и култура, а в малките населини места и единствени такива, трябвада бъдат подкрепяни и разбирани от държани и местни институции.
СИЛНИ СТРАНИ
ПРОБЛЕМИ
- сграден фонд;
- юридическа независимост;
- финансиране от държавния бюджет, което се допълва предимно от наеми, членски внос и дарения;
- читалищата , в малките населени места са единствените културни средища в малките населени места, съхраняващи българските традиции и култура;
- големите читалища притежават богат библиотечен фонд;
- спомагат за развитието на музикални , танцови, певчески, актьорски и много други умения у самодейците;
- почти всички читалища развиват фолклорна дейност;
- художествените колективи към читалищата участват активно в местни празници и фестивали;
- предоставят конкурентни езикови курсове;
- осъществяват добро партньорство с общините;
- остарял сграден фонд, който се нуждае от ремонт;
- недостатъчна квалификация, за консултантска и организаторска дейност,на читалищните служители;
- липса на нова литература в повечето малки читалищни библиотеки;
- липса на компютри и комуникационни средства ( телефон и интернет)
- неумение за работа в конкурентна среда и партньорства с други НПО;
- в по-голямата си част читалищата не успяват да привлекат с интересни инициативи младите хора;
- съществуват малки читалища, които развиват единстжено библиотечна дейност;
- много малко от читалищата кандидатстват и имат спечелени проекти;
- слаба рекламна дейност и общуване с медиите;
Препоръки:
- Категоризация на читалищата според тяхната големина, дейност и постигнати резултати .
- Определяне на броя на читалищата според броя и гъстотата на населението по места.
- Автоматизация на читалищните библиотеки.
- Ангажираност от страна на местните власти за поддържане на сградния фонд на читалищата , които са най-старите културни институции.
- Изграждане на малки етнографски сбирки в селските читалища с цел съхраняване на фолклорното наследство.
- С цел съхраняване и запазване във времето на народното певческо творчество , вокалните групи към читалищата в областта да запишат своя автентичен фолкор на електронни носители.
- Привличане на нови читалищни дейци посредством по-добра рекламираност и повече привлекателни и дори нестандартни начинания.
- Активно участие на читалищните работници в курсове и обучителни семинари по компютърна грамотност, административно обслужване и за работа по проекти. В резултат работата в читалището би станало по-лесна и по-добра, а то по-конкурентноспособен обучителен и духовен, културен център
СИЛНИ СТРАНИ
ПРОБЛЕМИ
- сграден фонд;
- юридическа независимост;
- финансиране от държавния бюджет, което се допълва предимно от наеми, членски внос и дарения;
- читалищата , в малките населени места са единствените културни средища в малките населени места, съхраняващи българските традиции и култура;
- големите читалища притежават богат библиотечен фонд;
- спомагат за развитието на музикални , танцови, певчески, актьорски и много други умения у самодейците;
- почти всички читалища развиват фолклорна дейност;
- художествените колективи към читалищата участват активно в местни празници и фестивали;
- предоставят конкурентни езикови курсове;
- осъществяват добро партньорство с общините;
- остарял сграден фонд, който се нуждае от ремонт;
- недостатъчна квалификация, за консултантска и организаторска дейност,на читалищните служители;
- липса на нова литература в повечето малки читалищни библиотеки;
- липса на компютри и комуникационни средства ( телефон и интернет)
- неумение за работа в конкурентна среда и партньорства с други НПО;
- в по-голямата си част читалищата не успяват да привлекат с интересни инициативи младите хора;
- съществуват малки читалища, които развиват единстжено библиотечна дейност;
- много малко от читалищата кандидатстват и имат спечелени проекти;
- слаба рекламна дейност и общуване с медиите;
Препоръки:
- Категоризация на читалищата според тяхната големина, дейност и постигнати резултати .
- Определяне на броя на читалищата според броя и гъстотата на населението по места.
- Автоматизация на читалищните библиотеки.
- Ангажираност от страна на местните власти за поддържане на сградния фонд на читалищата , които са най-старите културни институции.
- Изграждане на малки етнографски сбирки в селските читалища с цел съхраняване на фолклорното наследство.
- С цел съхраняване и запазване във времето на народното певческо творчество , вокалните групи към читалищата в областта да запишат своя автентичен фолкор на електронни носители.
- Привличане на нови читалищни дейци посредством по-добра рекламираност и повече привлекателни и дори нестандартни начинания.
- Активно участие на читалищните работници в курсове и обучителни семинари по компютърна грамотност, административно обслужване и за работа по проекти. В резултат работата в читалището би станало по-лесна и по-добра, а то по-конкурентноспособен обучителен и духовен, културен център
СИЛНИ СТРАНИ | ПРОБЛЕМИ |
- сграден фонд;- юридическа независимост;- финансиране от държавния бюджет, което се допълва предимно от наеми, членски внос и дарения;- читалищата , в малките населени места са единствените културни средища в малките населени места, съхраняващи българските традиции и култура;- големите читалища притежават богат библиотечен фонд;- спомагат за развитието на музикални , танцови, певчески, актьорски и много други умения у самодейците;- почти всички читалища развиват фолклорна дейност;- художествените колективи към читалищата участват активно в местни празници и фестивали;- предоставят конкурентни езикови курсове;- осъществяват добро партньорство с общините; | - остарял сграден фонд, който се нуждае от ремонт;- недостатъчна квалификация, за консултантска и организаторска дейност,на читалищните служители;- липса на нова литература в повечето малки читалищни библиотеки;- липса на компютри и комуникационни средства ( телефон и интернет)- неумение за работа в конкурентна среда и партньорства с други НПО;- в по-голямата си част читалищата не успяват да привлекат с интересни инициативи младите хора;- съществуват малки читалища, които развиват единстжено библиотечна дейност;- много малко от читалищата кандидатстват и имат спечелени проекти;- слаба рекламна дейност и общуване с медиите; |
Препоръки:
- Категоризация на читалищата според тяхната големина, дейност и постигнати резултати .
- Определяне на броя на читалищата според броя и гъстотата на населението по места.
- Автоматизация на читалищните библиотеки.
- Ангажираност от страна на местните власти за поддържане на сградния фонд на читалищата , които са най-старите културни институции.
- Изграждане на малки етнографски сбирки в селските читалища с цел съхраняване на фолклорното наследство.
- С цел съхраняване и запазване във времето на народното певческо творчество , вокалните групи към читалищата в областта да запишат своя автентичен фолкор на електронни носители.
- Привличане на нови читалищни дейци посредством по-добра рекламираност и повече привлекателни и дори нестандартни начинания.
- Активно участие на читалищните работници в курсове и обучителни семинари по компютърна грамотност, административно обслужване и за работа по проекти. В резултат работата в читалището би станало по-лесна и по-добра, а то по-конкурентноспособен обучителен и духовен, културен център
Пълният текст на анализа можете да изтеглите от тук