2008-02-04

На територията на област Пловдив  има 200 читалища.

От 18 пловдивски общини, общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Хисар и  Карлово се открояват с разнообразната си дейност и много добрата съвместна работа.

Финансово читалищата се обезпечават, освен от  държавния бюджет, от  членски внос, спонстворство, наеми и такси.Малка част  са кандидатствали и реализирали проекти.

Трудното финансово подсигуряване на самодейните колективи и кръжоци и техните ръководители много често възпрепятства, а на места и възпира дейността им. В много читалищни библиотеки липсват и достатъчно средства за набавяне на нова литература. 

С цел да се поддържа читалищната дейност жива  е нужно привличането и приобщаване на нови членове, което би могло да се случи с една по добра рекламираност и повече привлекателни и дори нестандартни начинания.

Проблемът свързан с остарялия сградния фонд на много места нуждаещ се от ремонт на места е частично или изцяло разрешен, но все още стои пред читалищните деятели.

Читалищата като културни средища  съхраняващи българските традиции и култура, а   в малките населини места и единствени такива, трябвада бъдат подкрепяни и разбирани от държани и местни институции.

СИЛНИ СТРАНИ

ПРОБЛЕМИ

- сграден фонд; - юридическа независимост; - финансиране от държавния бюджет, което се допълва предимно от наеми, членски внос и дарения; - читалищата , в малките населени места са единствените културни средища в малките населени места, съхраняващи българските традиции и култура; - големите читалища притежават богат библиотечен фонд; - спомагат за развитието на музикални , танцови, певчески, актьорски и много други умения у  самодейците; -  почти всички читалища развиват фолклорна дейност; - художествените колективи към читалищата участват активно в местни празници и фестивали; - предоставят конкурентни езикови курсове; - осъществяват добро партньорство с общините;

- остарял сграден фонд, който се нуждае от ремонт; - недостатъчна квалификация, за консултантска и организаторска дейност,на читалищните служители; - липса на нова литература в повечето малки читалищни библиотеки; - липса на компютри и комуникационни средства ( телефон и интернет) - неумение за работа в конкурентна среда и партньорства с други НПО; - в по-голямата си част читалищата не успяват да привлекат с интересни инициативи младите хора; - съществуват малки читалища, които развиват единстжено библиотечна дейност; - много малко от читалищата кандидатстват и имат спечелени проекти; - слаба рекламна дейност и общуване с медиите;

Препоръки:

 - Категоризация на читалищата според тяхната големина, дейност и  постигнати резултати .

 - Определяне на броя на читалищата според броя и гъстотата  на населението по места.

- Автоматизация на читалищните библиотеки.

 - Ангажираност от страна на местните власти за поддържане на сградния фонд на читалищата , които са най-старите културни институции.

- Изграждане на малки етнографски сбирки в  селските читалища  с цел съхраняване на фолклорното наследство.

- С цел съхраняване  и запазване  във времето на народното певческо творчество , вокалните групи към читалищата в областта да запишат своя автентичен фолкор на електронни носители.

- Привличане на нови читалищни дейци посредством по-добра рекламираност и повече привлекателни и дори нестандартни начинания.

- Активно участие  на читалищните работници в курсове  и обучителни семинари по компютърна грамотност, административно обслужване  и за работа по проекти.   В резултат  работата в читалището би станало по-лесна и по-добра, а то по-конкурентноспособен  обучителен  и духовен, културен център

Пълният текст на анализа можете да изтеглите от тук