За редица народи нематериалното културно наследство е основен извор на идентичност и е значимо свързано с тяхната история. За съжаление обаче голямо количество културни изяви като музиката, танца, словото, обредите, съборите или традиционните културни умения са застрашени от изчезване. От една страна съществено участие в този процес има активното налагане на една глобализирана международна култура, свързана с техническия и информационен прогрес, а от друга - много уязвимият характер на това наследство, крехко и преходно във времето, в повечето случаи съществуващо като факт само в момента на изпълнението или при предаване на умението.