Библиотека "Родина" при читалище "Родина" - гр.Ст. Загора
Размер на шрифта:
a
|
a
|
a|
Библиотека “Родина” е една от най-старите библиотеки в България и най-старата в Старозагорска област. Летоброенето й започва от 20/25 март 1860 г. с откриването на първото читалище в Железник по инициатива на главния класен учител Тодор Шишков и двадесетина будни старозагорци. Основана с 51 тома книги, колкото е имала библиотеката на Светиниколското училище, и с даренията на първите читалищни дейци, създадена с цел “да се спомага и подтика напред книжовното образование между съотечествениците ни”, тя завършва десетата си годишнина с 15 000 тома “разни исторически, нравствени, филологически и др. от различни съдържания книги, достъпни за всички граждани”.
Пламъците на 1877 г. обезкнижават Стара Загора. Изгарят старопечатни и възрожденски книги, дарени преди Освобождението от Тодор Шишков, Димитър Цонков, Петър Иванов, Захарий Княжески, Анастасия Тошева.
Възродена като птицата Феникс от пепелта, зачената отново със спомоществувателството на родолюбиви старозагорци, днес, след 146 години, библиотеката притежава над 300 000 тома книги, периодика, графични и картографски издания, ноти, грамофонни плочи, аудио касети, диафилми, компактдискове. Във фондовете й се съхраняват уникални старопечатна и краеведска колекции, над 14 000 печатни издания от началото на ХІХ до 50-те години на ХХ в. на български, руски, гръцки, румънски, френски, немски и английски език, обособени във фонд “Редки и ценни”, сред които са ръкописите “Словесност” (1854) на Тодор Шишков, “Риторика” (1868) на Пенчо Друмев, “Химия” и “Ботаника” (1873) на Стефан Плосков, дарените библиотеки на Старозагорската градска община, на бившата Девическа гимназия “Мария Луиза”, библиотеките на проф. Стефан Киров, на семейство Мильо Касабови, десетки инкриминирани през 50-те и 60-те години книги. Първи издания и годишнини, алманаси, сборници, бюлетини, исторически трудове, служебни издания, речници, справочници, учебници…
Неоценимото богатство, надживяло превратностите на историята, съхранено и опазено за поколенията на третото хилядолетие, дължим с признателност на нашите предшественици: С. Иванчов, Петър Иванов, Мара Шопова, Слави Абанозов, Тоско Илиев, Константин Коняров, Филип Маринов, Стефан Стаматов, Нана Манолова, Златка Жекова.
Предизвикателството на ХХІ век за библиотека “Родина” не е да оцелее, макар че това е основната задача на много читалищни библиотеки в България, а да се утвърди като местен обществен център за информация. В момента в библиотеката действа локална компютърна мрежа с 12 работни станции и 6 потребителски компютъра и това позволява автоматизиране на всички библиотечно-информационни процеси.
